Йохан Волфганг фон Гьоте (1749-1832)
Йохан Волфганг фон Гьоте (Johann Wolfgang von Goethe) е немски поет, учен, философ и политик. Той е една от водещите фигури на немската класическа литература от края на 18 и началото на 19 век. Наред с Шилер е смятан за гений в немската литература. Неговото влияние прониква в цяла Европа, а творбите му продължават да бъдат вдъхновение за много съвременни музиканти, артисти, поети и философи. Придобива световна известност.Гьоте е роден на 28 август 1749 година в немския търговски град Франкфурт на Майн. Баща му, Йохан Гаспар Гьоте е бил бивш адвокат и имперски съветник. Майка му, Катерина Елизабет Текстер, е дъщеря на местния кмет. Забавна и общителна, тя е пълна противоположност на своя съпруг. Омъжва се за 38-годишния Йохан Гаспар, когато е едва на седемнадесет години, но без да изпитва особени чувства към него. Една година по-късно, точно на дата на годишнината им от сватбата, се ражда Йохан, а през декември 1775 година – и сестра му Корнелия Фредерика Кристиана. След нея се раждат още четири деца, които умират в ранна детска възраст.
Бащата на Гьоте е педантичен, сдържан, честен и жаден за знания човек – качества, които неговият син наследява. Той се заема в началното образование на Йохан, като го обучава по музика, живопис и чужди езици. Къщата на семейството е дбре обзаведена и разполага с огромна библиотека. Това позволява на бъдещия писател рано да се запознае с “Илиада” и с “Метаморфози” на Овидий, да чете оригиналните творби на Вергилий, както и много съвременни поети. С удоволствие чете много исторически и религиозни произведения. През 1755 година продължава обучението си с частен учител. Освен немски момчето учи френски, латински, гръцки, италиански, английски и иврит. Взема уроци по танци, езда и фектовка. През 1756-1758 година Йохан посещава държавно училище.
През 1765 година постъпва в университета в Лайбциг, а след това продължава в Страсбург (1770-1771), където защитава докторска дисертация по право. Но съдебната практика не го привлича особено. Той е много по-заинтересован от медицината. Посещава театър и рисува. Започва да пише рано, първоначално подражавайки и предимно стихотворения. Влиза в кръга на поетите рококо. Идеите на движението оказват влияние върху ранните произведения на Гьоте. Сред най-известните му произведения от този период са одата “Прометей”, първоначалният вариант на “Фауст”, както и сантименталният роман “Страданията на младия Вертер”. Успява да драматизира историята в проза. В много отношения той е основател на много концепции и идеи, които впоследствие стават познати по целия свят – неговите стихосбирки, есета, критика и научна работа, включително теория на оптиката, работата му в развитието на еволюционната теория и лингвистиката.
По време на следването си се влюбва в Ана Катарина Шьонкопф. Преживява първото си любовно разочарование. Докато практикува в съда във Вецлар, Гьоте преживява мъчителна любовна връзка с Шарлоте Буф и в края на август 1768 година се завръща в родния си град. Сгодява се за Ана Елизабет Шьонеман, но по-късно годежът се разтрогва.
Във Франкфурт Гьоте се разболява тежко, вероятно от туберкулоза, и се връща у дома. Заболяването изисква дълъг период на възстановяване. През 1775 година Гьоте заема служба в княжеския двор и става съветник в Държавния съвет. В последствие е назначен за първи министър и през 1782 година получава благородническа титла. Този период на радикална промяна приключва четири години по-късно, когато 37-годишният Гьоте тайно заминава за Италия. В продължение на две години той посещава много италиански градове. Установява се в Катания, след което прекарва около година в Рим. Докато е в Италия, Гьоте е много щастлив и удовлетворен, очарован от древната цивилизация. Завръща се във Ваймар през 1788, изпълнен с творчески планове. Иска да утвърди принципите на класицизма в съвременното немско изкуство, но намира студен прием.
На 23 юни 1780 година Йохан Волфганг фон Гьоте е посветен в масонската ложа “Амалия” във Ваймар. На този етап от живота си той живее във Ваймар с любовницата си, цветарката Кристиане Вулпиус и техния син Юлий Август Валтер фон Гьоте. Осем години по-късно сключват брак. През 1823 година се възстановява от почти фатално заболяване на сърцето. На 74-годишна възраст се влюбва в 17-годишната Урлике фон Левецов, за която иска да се ожени, но майка й се противопоставя. Наранен от нейния отказ, създава “Трилогия на страстта” (1827). Междувременно има много други любовни увлечения.
Йохан Волфганг фон Гьоте умира на 22 март 1832 година във Ваймар, вероятно от сърдечен удар. Погребан е на 26 март.

